Тази вечер за пореден път излязох на двора и погледнах Балкана. Казах си за пореден път: Радвам се че че живея тук, радвам се, че живея в България.
Питам се дали поне половината българи се радват като мен на природата на тази прекрасна страна. Питам се дали оценяват защо Ботев и Левски са дали живота си. Питам се защо напускат родните си места, а не се борят (като Ботев и Левски) за да защитят и запазят мястото в което живеят, а защо и да не го направят още по-добро място за живеене.Питам се също така, ако моите родители не се бяха преселили преди 30 и няколко години дали така щях да се радвам на красотите на родния си град - Свищов и красотите на Дунава. Най-вероятно - да. Аз и сега когато пътувам някъде из страната понякога плача като малко дете просто защото не мога да разбера защо се опитваме да унищожим тази прекрасна земя.
неделя, 3 юли 2011 г.
сряда, 15 юни 2011 г.
Преди и сега.
15 Юни 2011 г, гр Троян, 7:36 часа
Чакаме министър председателя на посещение в града. Той ще пристигне с хеликоптер! Отново ще реже лентата - за откриването на пречиствателна станция.
Част от централния паркинг до Общината вече е преграден с ограничителна лента. От три дни кипи усилено почистване на централния площад и косене на зелените площи.
Така беше и преди 30 години, когато чакахме Тодор Живков. Следователно нищо не се е променило.
Според мен е редно града да изглежда по този начин не само когато ще имаме важен гост, а във всеки един момент.
Чакаме министър председателя на посещение в града. Той ще пристигне с хеликоптер! Отново ще реже лентата - за откриването на пречиствателна станция.
Част от централния паркинг до Общината вече е преграден с ограничителна лента. От три дни кипи усилено почистване на централния площад и косене на зелените площи.
Така беше и преди 30 години, когато чакахме Тодор Живков. Следователно нищо не се е променило.
Според мен е редно града да изглежда по този начин не само когато ще имаме важен гост, а във всеки един момент.
Защо Българина не мисли за децата си?
Имам магазини за хранителни стоки. В моите магазини не се продават алкохол, цигари и енергийни напитки на деца, но... при 99% от колегите не е така. Защо? Защото парите са по-важни, защото контрола за тези нередности е нищожен (а се правят проверки за какви ли не глупости), защото тези магазинерки и магазинери никога не се замислят, че и техните деца ще порастнат и те ще си купят от някой друг магазин това което те са продали на моето дете например. За мен тези хора не са магазинери, те са най-обикновени дилъри.
Преди известно време полицията задържа един мой познат. Оказа се, че този мой познат си направил оранжерийка, в която си отглеждал канабис, но не за собствени нужди, а за производствени цели. Той също има дете. Ето това не мога да проумея аз.
Следващият пример стои така: Масово се случва в магазините ми да влезе клиентка с малко дете, което иска вафла или дъвка, но майката казава, че няма пари за дъвка, а в същото време си купува две кутии цигари на стойност 9-10 лв. За мен такива хора не са родители.
Моля ви замислете се за бъдещето на България - нашите деца.
Преди известно време полицията задържа един мой познат. Оказа се, че този мой познат си направил оранжерийка, в която си отглеждал канабис, но не за собствени нужди, а за производствени цели. Той също има дете. Ето това не мога да проумея аз.
Следващият пример стои така: Масово се случва в магазините ми да влезе клиентка с малко дете, което иска вафла или дъвка, но майката казава, че няма пари за дъвка, а в същото време си купува две кутии цигари на стойност 9-10 лв. За мен такива хора не са родители.
Моля ви замислете се за бъдещето на България - нашите деца.
понеделник, 13 юни 2011 г.
Понеделник е...
Отново е Понеделник и трябва да се работи. Денят тръгна буквално по вода. Още в 7 сутринта заваля пороен дъжд.
Питам се защо клиените се държат по този начин. За да им продам една кутия цигари задавам една купчина въпроси. Влиза клиент и казва:
- Дайте ми едни цигари.
Аз на свой ред започвам с въпросите:
- Какви?
- Вайсрой.
- Къс, дълъг или 10-ка?
- Къс.
- Какъв цвят?
- Червен.
И най-накрая успявам да продам една кутия цигари. Ако всички клиенти са такива, на ден няма да мога да обслужа повече от 40-50 човека, а това си е чиста загуба на време.
Питам се защо клиените се държат по този начин. За да им продам една кутия цигари задавам една купчина въпроси. Влиза клиент и казва:
- Дайте ми едни цигари.
Аз на свой ред започвам с въпросите:
- Какви?
- Вайсрой.
- Къс, дълъг или 10-ка?
- Къс.
- Какъв цвят?
- Червен.
И най-накрая успявам да продам една кутия цигари. Ако всички клиенти са такива, на ден няма да мога да обслужа повече от 40-50 човека, а това си е чиста загуба на време.
неделя, 12 юни 2011 г.
Безхаберието на институциите
Днес 11.06.2011 година след голяма пауза от няколко години започвам отново да пиша в това подобие на блог, в което ще споделям моето мнение с всички вас - моите читатели.
На първо време ще споделя своето възмущение относно безразличието на институциите в едно село наречено Орешак. Селото е доста известно в цяла България та дори и по света. В него се намира третият по големина манастир в България - Троянският, както и Националното изложение на художествените заняти и изкуства.
През 2007 година се създадох сайт за Орешак и го поддържах със собствени средства до 11.05.2011 г. На тази дата прекратих работата по него, тъй като за изминалите години помощ получих само от един човек, а моето желание беше държавните институции да се включат по някакъв начин. Другата причина поради която спрях работата си (безвъзмездната) беше, че видях информация за Орешак публикувана в друг сайт още в деня на обявяването и, от което аз стигнах до извода, че тази информация е излязла от кметството. За мен не е нормално новините за селото да се научават от жителите му от "чужди" информационни медии.
Преди доста време изпратих запитване до Кметството, Читалището и Манастира биха ли могли да ми изпращат информация на e-mail, която информация аз да публикувам в сайта. Отговор получих единствено от Кметството и то може би след 1 година и доста писане в сайта и Фейсбук старницата ни.
На първо време ще споделя своето възмущение относно безразличието на институциите в едно село наречено Орешак. Селото е доста известно в цяла България та дори и по света. В него се намира третият по големина манастир в България - Троянският, както и Националното изложение на художествените заняти и изкуства.
През 2007 година се създадох сайт за Орешак и го поддържах със собствени средства до 11.05.2011 г. На тази дата прекратих работата по него, тъй като за изминалите години помощ получих само от един човек, а моето желание беше държавните институции да се включат по някакъв начин. Другата причина поради която спрях работата си (безвъзмездната) беше, че видях информация за Орешак публикувана в друг сайт още в деня на обявяването и, от което аз стигнах до извода, че тази информация е излязла от кметството. За мен не е нормално новините за селото да се научават от жителите му от "чужди" информационни медии.
Преди доста време изпратих запитване до Кметството, Читалището и Манастира биха ли могли да ми изпращат информация на e-mail, която информация аз да публикувам в сайта. Отговор получих единствено от Кметството и то може би след 1 година и доста писане в сайта и Фейсбук старницата ни.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
